Нежива Природа

Нежива природа

Неживата природа се състои общо казано от вещества и енергия: елементарни частици, химични елементи, минерали, небесни тела и галактики.

Химични елементи

Химичните елементи са съставени само от един тип атоми, определени с атомния си номер, които съдържат точно определен брой протони. Химичният елемент се определя еднозначно с броя на протоните, но броят на неутроните може да варира. Това създава изотопите на определен химичен елемент. Най-леките химични елементи са водород и хелий, а от 117 химични елемента в периодичната таблица на Менделеев 94 съществуват естествено и могат да се намерят в природата. Едни от най-разпространените са силиций, азот, водород и въглерод.

Минерали

Минералогията се занимава с изучаването на минералите - естествени химични елементи или съединения, образувани при геоложки процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат кристална структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи (диамант), соли (флуорит, хлорид) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените минерали на Земята са кварц, калцит, каолин, сяра и флуорит. Но около половината от минералите са рядкост.

Има разлика между скали, минерали и руди. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. Рудата е скала, която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в мина и от нея се извличат метали.

Планети, звезди и галактики

Природа съществува и извън Земята, но единствената жива природа засега съществува само на Земята. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова спектроскопия), космически лъчи, плазма (от която са съставени звездите), планети, комети, черни дупки и космически прах.

Последните открития на марсианските роувъри Spirit и Opportunity сочат за наличието на вода в миналото и потенциална възможност за някакви форми на живот съществували на Марс. На 24 април 2007 година учени от обсерваторията в Женева съобщават за откритието на планета Gliese 581 c по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20.5 светлинни години от Земята, която обикаля около звезда от тип червено джудже и на която теоретично погледнато може да съществува течна вода и възможност за живот. Според извършените изчисления се предполага че тя има температура близка до тази на нашата планета.

Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher), монтиран на телескопа на Европейската Южна Обсерватория в Ла Сия, Чили с диаметър 3.6 метра[2]. Учените имат намерение да използват канадския MOST (Microvariability and Oscillations of STars) телескоп за да проведат по-нататъшни изследвания на планетата.