Общуване с природата

loading...

За Рила не може да се говори без възклицания, особено за най-туристическата част на Северозападния (Мальовишкия) дял на планината с изходен пункт гр. Сапарева баня, по долината на река Джерман към летовище Паничище, Седемте рилски езера, Рилския манастир и по международния маршрут Е-4 в  участъка му тук към вр. Мальовица и други райони на този дял.

В стихотворението “Паничище в България” поетесата Ева Крист, съпруга на австрийския посланик у нас възкликва:

    Паничище, ти рай на планините,
    рай в тъмницата на земния живот.


Новите предизвикателства, свързани с прехода на планинския туризъм към нови форми на съществуване и качеството на туристическите услуги, отделят място и на НП “Рила” с неговите прекрасни възможности за развитие на екологичния туризъм – общуване с природата и съхраняването й за поколенията.

И тук идват тревогите на любителите на Рила, за това, че някои с лека ръка посягат на нейната природа. Тези тревоги разтърсиха сърцата най-напред на тези, които живеят в подножието на великата планина и най-вече на населението от Сапаревобанска община и цялото Горно поле, което в продължение на повече от два месеца не преставаше да протестира срещу незаконното от гледна точка на екологичните норми изграждане на Водна каскада Рила. В подкрепа на протестите на местното население се включиха истинските приятели на Рила: Зелените патрули, Екогласност, научните работници към БАН, Общественият комитет за защите на планините и реките в Благоевградски и Кюстендилски окръзи, по проекта за ВК ”Рила” и всички любители на Рила планина.

Направената по указания  на ЦС на БТС лентова и стълбова маркировка, помага за правилното ориентиране и на най-начинаещите туристи. Това ни дава възможност за сметка на подробното проследяване на отделните маршрути (крачка по крачка) да насочим вниманието си към природните и исторически забележителности, както и грижите за опазването на девствеността на планината.

В тази част на Рила е създадена богата фолклорна мозайка от легенди и предания за романтичната ни история. Те са част от духовната култура на Сапаревобански район, който е и най-старият културен център в Дупнишко и Самоковско.

Какви ли имена не носят местностите в тази част на Рила? За какво ли не говорят те? В едни се предават спомени за събития от преди идването на нашите славяните, за далечното ни родство с траките. Други имат митичен характер, в тях са отразени древните вярвания. Затова населението тук с право се съпротивлява срещу новите”кумове”, които наляво и надясно слагат нови имена, за които тук никой не е чувал, а забравят старите български названия като Пладнището, Дъждаро, коритата и други местности, само в областта на Паничище.

Най-ценното природно богатство на района са минералните извори, с единствения в континентална Европа гейзер с най-високата температура в света.  И те будят тревогите на местното население, защото все още недостатъчно рационално се използва това богатство от държавата, като туристически обект от световен мащаб.

Не е необходимо да се напомня за това, че районът е пребогат на курортно-туристически условия и ресурси – природни, културни, исторически и др., които са цел на турстическите пътувания. Със своята привлекателност, многократност на използването им и това, че не изискват големи капиталовложения, те са нашето бъдеще.

Населението на Сапаревобанския район, цялото Горно поле и големият град Дупница ще се отнесат с уважение към всеки, който с нещо ще допринесе за използуването на тези природни дадености от народа ни.