Фактори за формирането на климата в България

loading...

Обособени са в три основни групи:
1. Слънчева радиация
2. Атмосферна циркулация
3. Физикогеографски фактори

1. Слънчевата енергия е главен източник на топлина за всички процеси, които протичат в климатичната система. Географското положение на България между 41 и 44 ° с. ш. определя режима и количеството на слънчевата радиация, която постъпва на горната граница на атмосферата в течение на годината. По-нататъшното й разпределение в атмосферата и количеството, достигащо до земната повърхност зависят от облачността, от запрашеността на атмосферния въздух и от релефа. За географската ширина на България възможното слънчево греене е в рамките на 4400-4500 часа годишно. Поради наблюдаваната облачност над нашите земи действителното слънчево греене е между 2100 и 2500 часа годишно. Най-продължително е то по долното поречие на р. Струма, където достига средно 2500 часа, а най-малко по долината на р. Дунав и Софийското поле, където е около 2100 часа. Това е приблизително 50% от възможното. Максимумът на слънчевото греене е през юли, а минимумът през декември, само във високопланинските райони максимумът е през август.

2. Атмосферна циркулация. Общата атмосферна циркулация е основният носител на динамиката на времето и климата на Земята. Преобладаващият атмосферен пренос в умерените географски ширини 35-65 ° с. ш. е от запад на изток. Различаваме две форми на атмосферна циркулация - зонална и меридионална (блокираща). Зоналната се характеризира с преобладаване на направлението запад - изток в пътищата на циклоните и антициклоните, а също така и с честата им смяна.

При меридионалната форма в цялата тропосфера за по - дълго време (най - често 2-3 седмици) се формират гребени с високо и долини с ниско атмосферно налягане, които се простират от юг на север или югозапад - североизток. Западният пренос е нарушен, обменът на вещество и енергия между малките и големите ширини е по - голям.

Атмосферните центрове, които обуславят времето и климата на нашата страна през цялата година са Исландският минимум и Азорският максимум. Циклоните, възникващи в района югозападно от о. Исландия под влияние на големият термичен контраст, който се създава благодарение на топлото океанско течение Гълфстрийм от една страна, и студените въздушни маси над о. Гренландия от друга страна, се придвижват в три главни посоки: изток и североизток, изток и югоизток, и юг - югозапад. Пряко влияние върху климата на България оказват циклоните, придвижващи се в последните две направления. Тяхното влияние е най - добре изразено през пролетта и лятото, когато техните студени фронтове предизвикват захлаждане и краткотрайни интензивни валежи и гръмотевични бури главно в Северна и високите полета на Западна България.
Влиянието на Азорският максимум се проявява най - вече чрез формирането на гребени от високо атмосферно налягане. В челото на тези гребени към територията на нашата страна се изнася въздух, формиран в северната периферия на Азорският антициклон.
Баричните центрове със сезонно действие през студената част на годината са Средиземноморският минимум и Източноевропейският максимум. Средиземноморските циклони най - често се формират в района на Италия и околните морета, след което се преместват в източна посока и влияят на времето в България. Най - общо при движението си на изток те преминават по три основни пътя:

  • на север от България (път І)
  • през територията на България (път ІІ)
  • южно от България (път ІІІ)


При движението им по път І в техните топли сектори над страната нахлува тропичен въздух, в местата северно от планините се появява фьон и температурите се повишават чувствително, при такива обстановки се отбелязват обикновено абсолютните максимуми на температурите.
Когато средиземноморските циклони преминават по път ІІ през България, през страната преминават последователно топлият или оклюзионният и студеният фронт, времето е с плътна облачност и почти повсеместни, на места обилни валежи. През пролетта и есента температурите относително се понижават, а през зимата слабо се повишават.

При южна траектория на циклоните (път ІІІ) времето над цялата страна е студено и с валежи, през зимата почти винаги от сняг, като особено обилни са валежите в крайните южни части на страната. Тези циклони почти винаги са комбинирани от област на високо налягане от север. В Североизточна България често духат силни североизточни ветрове и се наблюдават снежни виелици.

Източноевропейският максимум най - често се разполага над Европейската територия на Русия и Украйна, като оказва влияние на времето у нас чрез нахлуването на студен континентален въздух от североизток и север.

3. Физикогеографски фактори. Под ФГ обстановка разбираме вида на земната повърхност като част от литосферата или хидросферата, релефа на сушата, залесеността на територията, урбанизираните пространства. Релефът влияе върху климата чрез своите основни характеристики - вид на подстилащата повърхнина, позитивни и негативни форми, степен на разчлененост на релефа, надморска височина, наклон и експозиция на
yogimax (09:10 PM) :
склоновете. Променливите характеристики включват земеделските земи, естествената растителност, снежната покривка, влажността на почвите, антропогенизирани пространства и др.

Физикогеографската обстановка има трансформираща роля. Съществено е въздействието на планините върху атмосферната циркулация. За климата на България най-значимо е въздействието на Рило-Родопската планинска система и Стара планина. Осезателно е влиянието и на Карпатите и Динаро - Пиндската планинска верига. Високите планини играят ролята на преграда спрямо студените въздушни маси. Разположените на юг от Стара планина и Рило - Родопският масив непланински земи биват защитени от някои специфични адвекции (нахлуване) на студен въздух от СИ или СЗ. Отвореността на нашата територия от североизток създава благоприятни условия за свободно нахлуване на студен въздух по периферията на антициклон. С увеличаване на надморската височина Т на въздуха се понижават. Прието е да се смята, че това понижение е средно с около 0.6 градуса на всеки 100 м. изкачване във височина. Характерна особеност на климата в България са термичните инверсии, които възникват под влияние на негативния релеф - котловини, низини, речни долини и долинни разширения. Те възникват в приземния въздушен слой, но при определени условия дебелината им може да достигне няколко стотици метра. Поради инверсиите средномесечните през студеното полугодие и средногодишни Т в котловинните полета (Кнежа, Севлиево, Трън) са по-ниски в сравнение с подножията и склоновете на планините. Там и броят на случаите с мъгла е по-голям отново поради инверсиите. Количеството на облачността е по-голямо в планините в сравнение с равнинно-хълмистите и низинни райони. Валежите значително нарастват в подножията и наветрените склонове на планините. За България такава роля имат северните склонове на Стара планина, където средногодишните валежи при еднаква н. в. са с 200-250 мм. по-големи в сравнение с котловините на юг от планината. Тези валежи наричаме орографски. Подобен ефект на орографско увеличение на валежите се наблюдава в Беласица и Гюмюрджински снежник в Източните Родопи и дори в Странджа. Механизмът е следният: пред планинската преграда се наблюдава активно облакообразуване и засилване на валежите по съществуващите фронтални системи, най - вече по студени фронтове от СЗ и СИ. Същевременно южните подветрени склонове и територии попадат във валежна сянка. Типичен пример за образуване на валежна сянка е Пазарджишкото поле в Горнотракийската низина, което от три страни е заградено от планини.

Формирането, продължителността на задържане и дебелината на снежната покривка също е под силното влияние на ФГ обстановка - надморска височина, експозиция (северно изложение по - дълго задържане на снежна покривка), залесеност (в горите снежната покривка е по-равномерна и се задържа по-дълго в сравнение с открити площи).

Значително е влиянието на ФГ фактор върху ветровете. В затворените котловини на Западна България броят на дните с тихо време е най-голям. Докато поради липсата на планински прегради Черноморското крайбрежие, Дунавската равнина и Бургаската низина се отличават с най-голям брой дни с вятър измежду извънпланинските райони, като средните скорости са особено високи по Черноморието. Посоката на простиране на планините и речните долини е условие за преориентиране на преобладаващите приземни ветрове, което е особено, изразително по долините на Струма, Места, Марица и Арда. Под влияние на различията във физичните свойства на подстилащата повърхнина море - суша по Черноморското крайбрежие се създава бризова циркулация. Въздействието на планините върху атмосферния пренос е основна причина за възникване на местни ветрове - планинско - долинни, фьон по северните склонове и в районите северно от планините (най - вече Стара планина и Витоша), бораподобен вятър в южните подножия на планините (най-вече Стара планина в района на Сливен).

Термини:

  • Исландски минимум (или циклон)-област на ниско налягане с влошено валежно и ветровито време
  • Азорски максимум (или антициклон)-област на високо налягане, която определя слънчево и сухо време
  • Термична инверсия- температурата с увеличение на надморската височина се повишава, вместо да се понижава както е по принцип
  • Орографски валеж- валеж, предизвикан от принудителното издигане във височина на влажна въздушна маса под влиянието на висока планинска преграда
  • фьон-силен сух поривист вятър, който се проявява по подветрените склонове на планините
  • Бораподобен вятър- силен студен въздушен поток или падащ вятър, възниква при преливане на въздуха през седловини на високи планини след натрупване на студен тежък въздух от другата страна на планинско препятствие.